1944 – 1989 г.
Автор: Александър Везенков
Издание на Институт за изследване на близкото минало, Институт „Отворено общество“ и СИЕЛА
София 2008
Книгата е резултат на работата на Александър Везенков, част от проекта Изследвания на комунизма 1944 – 1989 г.
Съдържание
Предговор
Номенклатурата на кадрите
Номенклатурата – привилегирована група или механизъм за контрол. Политоложки и исторически изследвания. Архивни и други източници.
- Номенклатурата на ръководните органи на БКП на различните нива. Организационна структура на БКП. Номенклатурните кадри на ЦК на БКП: на Политбюро, на Секретариата, на отделите на ЦК. Номенклатурата на местните комитети на БКП: окръжни/областни, Софийски ГК; околийски (до 1959 г.), градски и районни; общински (1959-1979); общински (след 1979 г.). Кадри, подотчетни на ППО, на заводски и учрежденски партийни комитети.Номенклатурната система от гледна точка на контролираните органи. “Партийна” и “държавна” номенклатура.
- Налагане и промени в системата. Съветският модел. Първи стъпки. Реорганизации и регламентиране, 1946 г. – 1949 г. Премахване на отдел “Кадри” (декември 1950 г.). Делението Политбюро-Секретариат (1955 г.). Създаване на отчетно-контролна номенклатура (1955-1958). Алтернативни решения в други комунистически партии. Рутинни корекции на системата. Номенклатурата: устойчива система и гъвкава политика.
- Анализ на номенклатурните листи. Численост на номенклатурата. Мерки за намаляване на броя на номенклатурните кадри. Спорни въпроси: номенклатурата – ръководните кадри или „нашите кадри“? Номенклатурни кадри или номенклатурни длъжности? Само ръководители или всички кадри на ключови места? Изборни длъжности без постоянна заетост. Ръководни длъжности извън номенклатурните листи: БЗНС и църквите. Други списъци и номенклатури; привилегиите. Номенклатурата на делата.
- Механизмът на вземане на решения и движението на кадрите. Решение на колективен орган? Едностепенност на решението? Номенклатура на отдел. Критерии. Образование и подготовка на кадрите. Събиране на информация. Ролята на Държавна сигурност. Техническото прокарване на решенията. Гъвкавост при налагане на партийния контрол. Нарушения. Състав на номенклатурата. Освободените от ръководни длъжности кадри.
Приложения и документи: номенклатура на кадрите от юни 1945, от януари 1947, от 1950 и от декември 1974 г. 68
Върхът на пирамидата: ръководство на БКП
- Политбюро, Секретариатът и техните членове. Състав на най-висшето ръководство и промени в него: 1944-1989 г. Членове на Политбюро и секретари на ЦК. Кандидат-членове на Политбюро. Членове на Секретариата. Други органи на централното ръководство. Ритъм на извършване на промените.
- Членство в колективни органи и ресорни функции. Функции на членовете на Политбюро. Ръководството на партийния апарат: Секретариатът и секретарите на ЦК. Разпределение на работата между секретарите на ЦК: в сферата на партийните органи; идеологическата политика; силовите ведомства; външната политика; икономиката – индустрия, търговия, планиране; земеделието. Други отдели и функции. Професионалната специализация на секретарите. Комисиите. Съчетаването на партийни и държавни постове: министър-председателят, заместник-министър председатели, ключови министри; председател на Президиума на Народното събрание / на Държавния съвет; председател на Народното събрание; председател на Националния съвет на ОФ и др.
- Едноличната власт. Генералният/първият секретар: координиращи функции в партийното ръководство. Партийният лидер като ръководител на апарата на ЦК. Балансиращи функции в ръководството. Неформални канали. Заемане на ръководни държавни постове. Едноличен контрол върху държавни структури: МНО, МВР, ДС. Отношения с Кремъл. “Вторият” в партийното ръководство: при Димитров, при Червенков, при Живков. “Междувластията”: наследяването през 1949-1950 г.; смяната след Сталин; смяната в края на 1989 г.
Приложения и документи: 1/ Състави на Политбюро и Секретариата на ЦК, избрани на конгресите; 2/ Едновременно членове на Политбюро и секретари на ЦК; 3/ Решения за разпределение на работата между членовете на Политбюро и/или Секретариата на ЦК по ръководството на партийния апарат. 170
Институцията на държавния глава в комунистическа България
- Проблемът за държавния глава при комунистическия режим. Кой е бил държавният глава на комунистическа България? Съветският конституционен модел и отклоненията от него.
- Преход към съветски модел. „Отечественофронтовското регентство“: съставяне, начин на функциониране, политическо влияние. Временното председателство на Републиката. Възприемане на съветския конституционен модел.
- Президиумът на Народното събрание. Председатели, подпредседатели / заместник-председатели, секретар, членове. Начин на работа.
- Държавният съвет на НРБ. Промени в правомощията и в названието. Председателят на Държавния съвет. Заместник-председателите и секретарят. Останалите членове. Начин на работа: Оперативно бюро, съвети, комисии.
- Налагане на партийния ръководител за председател на Държавния съвет. Общата тенденция – паралели с другите комунистически страни. Промени в представите за държавния глава. Преминаване към президентска институция.
Мрежата от „масови и обществени организации“ на БКП
- Обществените организации при комунистическия модел. Обществените организации до 9 септември 1944 г. Овладяване на обществените организации след завземането на властта. Значението на масовата работа – БРП/к/ / БКП като масова партия. Роля на казионните организации при комунистическия модел. Преливането между държавни и обществени организации. Партийният контрол върху обществените организации.
- Опит за систематизиране на различните видове обществени организации. Значимост на отделните организации. Ръководителите на казионните организации. Една по-особена организация – „втората партия”. Младежките организации на БКП.
В перспектива: За една нова история на БКП