Двама студенти, Бистра Величкова и Петър Добрев, от Софийски университет, Факултет по журналистика и масови комуникации публикуват репортаж за протеклата международна конференция „Мълчанието за комунизма“ на страниците на „в-к Култура“.
Мълчанието за комунизма: Първият ден
В България преходът започна с идеята „да прочетем книгата на миналото, преди да я затворим‛. Тази фраза изглеждаше нелогично, тъй като предполага една телеологична книга за противоречиви съдби, каза проф. Ивайло Знеполски, директор на Института за изследване на близкото минало, в уводното си слово. Като лозунг всъщност се издигаше непосилната задача да прочетем книгата на живота. Ние обаче не можем да затворим книгата на миналото, тъй като тя дори не е написана – и тъкмо затова ще сме винаги в преход. Просто трябва да я напишем – именно затова беше създаден Институтът за изследване на близкото минало. Тази конференция има за цел да покаже идеята за „книгата‛ такава, каквато си я представяме, заключи своята реч проф. Знеполски.
Първият тематичен кръг – „Как функционира комунистическата държава‛, започна с доклада на Румен Даскалов (Нов български университет) „Народната демокрация‛ – авантюрите на едно понятие‛. В него той наблегна на същественото влияние на Русия върху установяването на социалистическия режим в България и спомена, че в ранните години на социализма се формират двете власти – на народната милиция и на Централния комитет (ЦК), които упражняват най-силен контрол над обществото.
За държавния контрол по времето на социалистическия режим в България говори Момчил Методиев от списание „Християнство и култура‛, София, в своя доклад „Държавна сигурност: институция за осигуряване на политическа легитимност на комунистическия режим‛. Изследователят описа структурата на репресивния апарат на Държавна сигурност и подчерта, че тя може да се възприема като медиатор на решенията, които взима партийното ръководство. Държавна сигурност е междинна структура, ясно разграничена от комунистическата партия, но и силно подчинена на нейните функции. Момчил Методиев разгърна темата за мероприятието „Бор‛ през 60-те години – акция, която цели проследяването на цялата кореспонденция от България към Западна Европа. Според него социалистическата система като цяло е параноична, тя трудно различава важните от неважните неща и подозира всеки. Методиев изтъкна и факта, че ДС е трябвало да подкрепя комунистическия режим, като стимулира производството на положителни за режима новини. За тази цел България изпраща хора от разузнаването в международни организации, където България членува, и филтрира информацията по благоприятен за режима начин. ДС е гарант на статуквото и е доставчик на легитимност на политическия режим, заключи Момчил Методиев.
… (Бистра Величкова) … пълният текст.
Мълчанието за комунизма: Вторият ден
От интимният свят на личността по време на комунизма дискусията беше пренесена на макроравнище – обсъдени бяха икономическите неудачи на тоталитарното управление, които в крайна сметка довеждат и до неговия пълен колапс.
Негативният пример също е от полза за обществото и от тази гледна точка опитът на българския комунизъм, опитът на СИВ не е безполезен, обясни Даниел Вачков от Историческия институт към БАН в доклада си за финансовите проблеми на социалистическата общност. Той допълни, че допълнителна нужда от такива изследвания дават някои натрапчиви днешни тези, които придават розова окраска на миналото.
Историкът противопостави редица аргументи на тази романтична представа. Той изтъкна абсолютната неравнопоставеност на цените между България и СССР в периода след Втората световна война – българските са два пъти по-ниски от тези на световния пазар, както и изключително високия курс на рублата спрямо лева – пет пъти по-висок от реалните световни нива. Тази неравностойност и постоянните финансови загуби на България се запазват и след създаването на СИВ през 1949 г. Там международните цени са приравнени към изкуствено високия курс на рублата, което налага, според Вачков, икономическия диктат на СССР. Пример за това е научно-техническата помощ на съветската страна за България, където месечното възнаграждение на един обикновен съветски майстор е 500 долара, а месечната заплата на един български министър, приравнена към тогавашния курс на долара, е по-малко от 400 долара.
В доклада си Вачков обясни и другите сериозни недъзи на българската социалистическа икономика – недалновидното развитие на тежката промишленост, дефицита в търговията със СССР, непазарните принципи за справяне с икономическите кризи, липсата на реални реформи в икономиката. Според историка тези обстоятелства пряко обуславят неспособността на страната след 89-та година бързо да се адаптира към свободния пазар.
Генезис на сегашни проблеми в наследството на комунизма потърси и Михаил Груев от Софийски университет, говорейки за колективизацията в България като социален и демографски катаклизъм. Според Груев колективизацията е била най-мащабната акция на режима, която се превръща в генна модификация на обществото и на живота на милиони хора.
… (Петър Добрев) … пълният текст.